Кубинският президент Раул Кастро пред почетната рота на летище Внуково при пристигането си в Москва. Снимка: Ройтерс

Кубинският държавен и правителствен ръководител Раул Кастро пристигна на осемдневно посещение в Москва. По-малкият брат на Фидел Кастро - лидерът, оттеглил се от властта през лятото на 2006 година - гостува в Русия по покана на президента Дмитрий Медведев. Очаква се да бъдат подписани редица двустранни документи. За официална е обявена само част от посещението на кубинския държавен глава, като програмата му все още се пази в тайна.

През целия си съзнателен живот новият лидер на Куба беше “дясна ръка” на по-големия си брат - негов пръв заместник в държавата, правителството и партията. Постоянно заемаше и поста министър на отбраната. Мнозина го смятат за по-твърд и суров човек от Фидел. Други обаче отхвърлят тази оценка и припомнят какви задачи бяха поверявани на по-малкия от братята. Тъкмо на Раул например беше възложено да отговаря за съдебния процес срещу армейското командване на избягалия диктатор Батиста след победата на революцията през 1959 година.

Ето обаче нещо любопитно: минал по стъпките на брат си в образованието (завършил е йезуитски колеж и юридическия факултет на университета в Хавана), участвал като него в акции на младите революционери, Раул първи се сближи с компартията в Куба. През далечната 1953 година дори намери време да посети една социалистическа държава - Румъния. За пръв път видя Москва през 1960-а, а последното му пътуване дотук беше през 1984-та, преди четвърт век. Така че новото посещение на Раул може да се окаже и връщане към младините.

Официално Раул смени Фидел като председател на Държавния съвет и председател на правителството едва след изборите от февруари 2008 година. Вашингтон и кубинската емиграция посрещнаха оставката на харизматичния лидер като падане на режима. При все това Белият дом заяви, че в политиката на САЩ спрямо Хавана няма да има никакви промени, докато там управляват братята Кастро. Западният печат свърза “надеждите” си с евентуална смърт на двамата ръководители или със сваляне на режима.

След няма и половин година обаче информациите започнаха да променят тона. “Днес Фидел Кастро, революционерът с брада и с пура в уста, символ на съпротивата срещу американския империализъм за едни, гробар на свободите за други, следи развитието на кубинската и на световната политика от “медицинското” си укритие в предградията на Хавана”, отбеляза Ройтерс. Комунистическата партия е разкъсана между привържениците на статуквото, които също като Фидел са против смекчаване на режима, и прагматиците, обявили се за открита икономика, констатира агенцията.

Наистина, социалистическата власт не се сгромоляса. Дори успя напълно прилично, макар и по-скромно от обичайното, да отбележи 50-годишния юбилей на революцията. И то след твърде тежко изпитание - трите драматични тайфуна, причинили миналата есен безпрецедентни щети на стойност 10 милиарда долара. Ще посочим, че Русия реагира на стихийните бедствия от 2008-ма както подобава на приятел - изпрати на острова пет самолета със спешни помощи. Куба пък беше първата латиноамериканска държава, подкрепила действията на Москва в Кавказ.

Общо взето, през последните две десетилетия отношенията между Москва и Хавана изживяха трудни времена, видимо накърнили връзките помежду им. Да припомним само, че в началото на 90-те Руската федерация рязко прекрати доставките на горива за острова и спря да купува кубинска захар, заради което брутният национален доход спадна едва ли не с 40 на сто!

Последната може би голяма грешка на Москва в този план беше, че през 2002 година се отказа от арендата на военната база в Лурдес. За руската станция за радиоелектронно разузнаване, разположена там, беше много удобно да прослушва настроенията на Вашингтон. Навремето беше казано, че Русия я закрива, за да спести 200-те милиона долара за арендата и да направи насрещна стъпка към САЩ. Според мнозина експерти обаче и двата предлога не са спорни.

Забележително е друго. В средата на първото десетилетие на 21-и век, веднага щом започна възстановяване на връзките, стана ясно, че взаимният интерес, дори взаимното влечение не са изчезнали. Още повече, че Куба в известна степен започва да изживява същото, с което Съветският съюз се сблъска в края на 80-те.

Естествено, страните има какво да си припомнят и какво да обсъдят. Наложително е да се откажат от взаимните претенции за 25-30 милиона долара и да организират съвместен одит, за да контролират новото споразумение за руски кредит за Куба от 335 милиона. От друга страна, не е трудно да се формулират и общите интереси. Това беше потвърдено на заседание на междуправителствената комисия за сътрудничество в Москва от 20 до 23 януари. Срещата приключи с подписване на редица документи в сферите на транспорта, медицината, туризма, селското стопанство, добива на петрол и газ, а също и на никел.

По БТА